Products - Forest Fruits, Mushroom Bulgaria Retail Store

The blackberry is an edible fruit produced by any of several species in the Rubus genus of the Rosaceae family. The fruit is not a true berry; botanically it is termed an aggregate fruit.

Шипката без съмнение е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас, с изключително лечебно действие, доказано през годините. А високото съдържание на витамини, полезни киселини и приятен вкус я превръщат в ценна хранителна добавка, която неслучайно носи името "царица на билките". В различните части на света различно било и приложението на ценната билка. Например в Китай използвали нейните плодове като средство, подобряващо храносмилането и против появата на глисти, в Тибет тя била лек за атеросклероза, бъбречни заболявания и неврастении, а в Русия с чай от шипка често лекували язви, гастрити, колити и чернодробни заболявания. В традиционната българска медицина плодовете от шипка намират приложение като високовитаминозен източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет. С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките и пропускливостта на капилярите, а освен това имат и диуретично действие. Експериментът показва, че в 100 г плод от шипка се съдържат около 2 г витамин С, т. е. те са 30-40 пъти по-богати на този витамин от червените домати и лимоните, и около 300 пъти в сравнение с ябълките. Което от своя страна означава, че шипките са един от основните "конкуренти" на цитрусовите плодове. В плодовете на шипката може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А (около 5-7 мг%) и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти-флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и младолика, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване (бръчки, петна, стрии). Шипките са идеално средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, главния мозък и щитовидната жлеза. За профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата (дерма, епидермис, колаген и еластин), за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.

Плодовете на сладкия кестен са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека. По произход сладкия кестен се предполага че е от Мала Азия, Кавказ и Балканите, откъдето е разпространен и в Централна Европа и Средиземноморието. Още старите римски писатели Вергилий, Плинии и Теофраст го споменават като любимо ястие. Кестените са на особена почит във Франция, Италия, Китай. От тях се прави кестеново брашно за сладкиши. В Париж, Виена, София, Рим и т.н. и сега можеш да срещнеш търговци с печени кестени. В България образува естествени насаждения в южната част на страната - по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. Сладкият кестен е елексир за повдигане на духа и настроението. Подходящ е при хора след дългогодишна разрушителна връзка, дълбока депресия с чувството, че е достигнато дъното, драматична раздяла или развод. Невероятно е, но кестените имат високо съдържание на витамин C, почти колкото в лимона, освен това съдържат витамините B2, B1 и A. Затова, не пропускайте да си хапнете, когато имунната ви система е отслабнала. Вярно е, че са калорични (248 калории на 100 грама), но за сметка на това са бедни на мазнини (за разлика от повечето ядки). Кестените съдържат куп минерали, чиято липса ни кара да се чувстваме уморени и отпаднали - калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо както и микроелементите мед, флуор, силиции. В тях се съдържа сериозно количество лецитин, който е важен за паметта, предпазва от сърдечно-съдови болести, улеснява метаболизма и действа противо-стресово.

Тези дребни горски плодове са склад за антиоксиданти. В това отношение те са на първо място сред всички храни. Антиоксидантите са много важни за доброто състояние на кожата, кръвта, паметта. Те унищожават свободните радикали, от които се остарява по-бързо. Черните боровинки съдържат вещества, които значително подобряват остротата на зрението.Освен това, антиоксидантите в боровинките помагат на организма да произвежда колаген, който поддържа кожата еластична и гладка. Боровинките са отличен източник и на витамините С и Е, като и на рибофлавин и фибри. Освен за кожата, боровинките са полезни и за намаляване на кръвното налягане и холестерола. Изследванията показват, че хората, които пият сок от боровинки намаляват лошия холестерол в организма си, който задръства артериите с 28%, а кръвното налягане с 6%. Малките плодчета поддържат и умствените способности на човека. Боровинките са сред най-препоръчваните плодове особено за хората в напреднала възраст. Те подобряват зрението, влияят благотворно на мозъчните функции и намаляват риска от Алцхаймер. Приемът на дребните горски плодове гарантира естествена превенция срещу високо кръвно. Това се случва благодарение на биоактивно съединение в боровинките, наречени антоцианидини. Приемът само един път в седмицата на дребните плодове намалява с около 10 процента риска от хипертония.